4.01.2011 г., 21:30

Приятел

617 0 0

Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи.
Сега  го пиша във сърцето,
за да останеш  с мене ти!
И в ден, и нощ, и в радост и печал,
в добро и лошо с мен да си!
Не е прокопсал, кой е завидял,
не е и сбъднал своите мечти.
Приятелят е истински корал
от морските сърдечни дълбини,
на ближните си любовта раздал
и с радост слял се в техните съдби. . .


04.01.2011.

Стихът го написах навръх рождения си ден,

впечатлена от българските си приятели, които

не ме забравиха в този ден, както с добри поздрави,

така и с лоши думи и хули по сайтовете.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...