4 янв. 2011 г., 21:30

Приятел

616 0 0

Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи.
Сега  го пиша във сърцето,
за да останеш  с мене ти!
И в ден, и нощ, и в радост и печал,
в добро и лошо с мен да си!
Не е прокопсал, кой е завидял,
не е и сбъднал своите мечти.
Приятелят е истински корал
от морските сърдечни дълбини,
на ближните си любовта раздал
и с радост слял се в техните съдби. . .


04.01.2011.

Стихът го написах навръх рождения си ден,

впечатлена от българските си приятели, които

не ме забравиха в този ден, както с добри поздрави,

така и с лоши думи и хули по сайтовете.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...