29 sept 2012, 23:55

Приятел

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

 

Приятел

 

 

Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов 
вчера, докато лудувах.

 

Нарисувах му очички,
нос, уши, уста, коса.
Исках да го видят всички:
- Боже, колко съм добра...

 

Легнах на земята прашна
и го хванах за ръце.
- Вижте колко съм опасна 
със балона на сърце...!

 

Ала изведнъж задуха,
тъмен облак се яви.
Силен дъжд над нас запука 
и за миг не се смили.

 

Стиснах си с ръце очите,
бурята докато спре.
Всичко от дъжда изтри се,
и балонът на сърце.

 

Слънцето изгря отново,
нарисувах му една дъга.
Имам си другарче ново,
пак започваме игра!

 

29.09.2012г. Силвия Даракчиева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Даракчиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...