29.09.2012 г., 23:55

Приятел

1.3K 0 5

 

Приятел

 

 

Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов 
вчера, докато лудувах.

 

Нарисувах му очички,
нос, уши, уста, коса.
Исках да го видят всички:
- Боже, колко съм добра...

 

Легнах на земята прашна
и го хванах за ръце.
- Вижте колко съм опасна 
със балона на сърце...!

 

Ала изведнъж задуха,
тъмен облак се яви.
Силен дъжд над нас запука 
и за миг не се смили.

 

Стиснах си с ръце очите,
бурята докато спре.
Всичко от дъжда изтри се,
и балонът на сърце.

 

Слънцето изгря отново,
нарисувах му една дъга.
Имам си другарче ново,
пак започваме игра!

 

29.09.2012г. Силвия Даракчиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Даракчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...