27 jun 2007, 14:43

ПРИЯТЕЛ ДОКРАЙ

  Poesía
3K 0 9

 

ПРИЯТЕЛ ДОКРАЙ


Тъй дълго чаках да се появиш
с надежда, вяра и търпение.
Очаквах дните ми да озариш,
да ги изпълниш с вдъхновение.


Съдбата ме погали в миг
с реалността на твоето видение,
а образът ти светъл и велик
пораждаше у мен вълнение.


Съзрях във погледа ти нежност скрита,
тъй нерешителна и толкова плаха.
Да потуша аз болката ти неизтрита -
душата и сърцето ми копняха.


Нахлуваш във съня ми колебливо,
а чувствам те до себе си на живо.
И моля аз съдбата мълчаливо
да бъда оценена справедливо.


А чувствата ми честни са, открити -
и те ли ще са непростим порок?
Защо ли твоите са тъй прикрити? -
гадая аз като пророк.


Повярвай! Ти си моят ангел.
Как искам с мен да полетиш!
Ще бъда вечно твой приятел,
на който можеш да се довериш!


МАГИ


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоите чувства са истински, искрени и откровени, всеки би искал да има такъв човек за приятел. Браво!
  • Охо!!! Колко жалко, че го прочетох чак сега!Много хубав и замислящ стих!
    Дали не ти е длъжник този твой приятел! Ако е така- прости му!!!
  • Развълнувах се много, когато прочетох кометарите Ви. Благодаря на всички, приятели!
  • Малко такива приятели можеш да намериш.
    НО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ВЪПРЕКИ ТОВА ГИ ИМА.
    ПОЗДРАВ.
  • Поздравления, Маги!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...