27.06.2007 г., 14:43

ПРИЯТЕЛ ДОКРАЙ

3K 0 9

 

ПРИЯТЕЛ ДОКРАЙ


Тъй дълго чаках да се появиш
с надежда, вяра и търпение.
Очаквах дните ми да озариш,
да ги изпълниш с вдъхновение.


Съдбата ме погали в миг
с реалността на твоето видение,
а образът ти светъл и велик
пораждаше у мен вълнение.


Съзрях във погледа ти нежност скрита,
тъй нерешителна и толкова плаха.
Да потуша аз болката ти неизтрита -
душата и сърцето ми копняха.


Нахлуваш във съня ми колебливо,
а чувствам те до себе си на живо.
И моля аз съдбата мълчаливо
да бъда оценена справедливо.


А чувствата ми честни са, открити -
и те ли ще са непростим порок?
Защо ли твоите са тъй прикрити? -
гадая аз като пророк.


Повярвай! Ти си моят ангел.
Как искам с мен да полетиш!
Ще бъда вечно твой приятел,
на който можеш да се довериш!


МАГИ


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите чувства са истински, искрени и откровени, всеки би искал да има такъв човек за приятел. Браво!
  • Охо!!! Колко жалко, че го прочетох чак сега!Много хубав и замислящ стих!
    Дали не ти е длъжник този твой приятел! Ако е така- прости му!!!
  • Развълнувах се много, когато прочетох кометарите Ви. Благодаря на всички, приятели!
  • Малко такива приятели можеш да намериш.
    НО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ВЪПРЕКИ ТОВА ГИ ИМА.
    ПОЗДРАВ.
  • Поздравления, Маги!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...