19 nov 2022, 21:59

Приятел от червената планета

  Poesía
1.7K 4 25

 

Звездите ми намигат от небето.

След приказката време е за сън.

Така ли ми се стори? Зад пердето

присветна нещо, чу се звън...

Завих се пет минути през глава.

Опасността почаках да отмине.

Не, не! Не съм плашлив, дори твърдя,

че смел съм даже за двамина.

Прокашлях се и бавничко отвих

с два пръста  пъстрото юрганче.

И що да видя?! До леглото ми стои

едно зелено, дребничко хайванче*.

С три очи.  С уши като антенки.

По - изненадан беше и от мен.

Предълги пръсти в миг разпери

и с глас метален каза: Аз съм Бен!

Горивото привършило му, за беда.

Летящата чиния приземил на двора,

почукал плах на пътната врата,

подплашен от минаващите хора.

Почерпих го с желирани бонбони

и с половин десертче шоколадов "Марс".

А той щом чу, така се ококори...

Бил родом от планета Марс!

С по чаша сок от нашата череша

си казахме "наздраве"- земен обичай!

На партия "Не се сърди човече"

осъмнахме със моя нов другар.

Разказа за Червената планета,

за родния си край и колко му е скъп.

Надбягвал се със бързите комети,

изгубил се по някакъв там Млечен път.

Той много чел за нашата Земя,

за изворите бистри, за моретата.

За планините и красивите цветя,

за песните на птичките в небето.

Но най-голямата мечти на Бен

била приятели да си намери.

Избрал, разбира се, най- първо мен,

защото вдъхвам му ... доверие!

Звездите избледняха от небето, 

Слънчо под пердето се промуши.

Погъделичка ме игриво по нослето

и тихо на ухото ми прошепна:

Е, хайде поспаланко, стига спа!

Разбрах, че снощи бил си много смел!

От Марс, от твоя нов другар,

от космоса препращам ти имейл:

 „Приятелю, за гостоприемството благодаря!

И за приятелството, дадено ми снощи.

Щом станеш космонавт, у нас ела,

очаквам те със нетърпение на гости!“

Бен

 

Хайванин, хайванче*-  

Според BG жаргон:   животинка; твар; любимец; домашен любимец; машина, към която се изпитват по-нежни чувства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...