19 nov 2022, 21:59

Приятел от червената планета

  Poesía
1.7K 4 25

 

Звездите ми намигат от небето.

След приказката време е за сън.

Така ли ми се стори? Зад пердето

присветна нещо, чу се звън...

Завих се пет минути през глава.

Опасността почаках да отмине.

Не, не! Не съм плашлив, дори твърдя,

че смел съм даже за двамина.

Прокашлях се и бавничко отвих

с два пръста  пъстрото юрганче.

И що да видя?! До леглото ми стои

едно зелено, дребничко хайванче*.

С три очи.  С уши като антенки.

По - изненадан беше и от мен.

Предълги пръсти в миг разпери

и с глас метален каза: Аз съм Бен!

Горивото привършило му, за беда.

Летящата чиния приземил на двора,

почукал плах на пътната врата,

подплашен от минаващите хора.

Почерпих го с желирани бонбони

и с половин десертче шоколадов "Марс".

А той щом чу, така се ококори...

Бил родом от планета Марс!

С по чаша сок от нашата череша

си казахме "наздраве"- земен обичай!

На партия "Не се сърди човече"

осъмнахме със моя нов другар.

Разказа за Червената планета,

за родния си край и колко му е скъп.

Надбягвал се със бързите комети,

изгубил се по някакъв там Млечен път.

Той много чел за нашата Земя,

за изворите бистри, за моретата.

За планините и красивите цветя,

за песните на птичките в небето.

Но най-голямата мечти на Бен

била приятели да си намери.

Избрал, разбира се, най- първо мен,

защото вдъхвам му ... доверие!

Звездите избледняха от небето, 

Слънчо под пердето се промуши.

Погъделичка ме игриво по нослето

и тихо на ухото ми прошепна:

Е, хайде поспаланко, стига спа!

Разбрах, че снощи бил си много смел!

От Марс, от твоя нов другар,

от космоса препращам ти имейл:

 „Приятелю, за гостоприемството благодаря!

И за приятелството, дадено ми снощи.

Щом станеш космонавт, у нас ела,

очаквам те със нетърпение на гости!“

Бен

 

Хайванин, хайванче*-  

Според BG жаргон:   животинка; твар; любимец; домашен любимец; машина, към която се изпитват по-нежни чувства...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...