Приятел от червената планета
Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава.
Опасността почаках да отмине.
Не, не! Не съм плашлив, дори твърдя,
че смел съм даже за двамина.
Прокашлях се и бавничко отвих
с два пръста пъстрото юрганче.
И що да видя?! До леглото ми стои
едно зелено, дребничко хайванче*.
С три очи. С уши като антенки.
По - изненадан беше и от мен.
Предълги пръсти в миг разпери
и с глас метален каза: Аз съм Бен!
Горивото привършило му, за беда.
Летящата чиния приземил на двора,
почукал плах на пътната врата,
подплашен от минаващите хора.
Почерпих го с желирани бонбони
и с половин десертче шоколадов "Марс".
А той щом чу, така се ококори...
Бил родом от планета Марс!
С по чаша сок от нашата череша
си казахме "наздраве"- земен обичай!
На партия "Не се сърди човече"
осъмнахме със моя нов другар.
Разказа за Червената планета,
за родния си край и колко му е скъп.
Надбягвал се със бързите комети,
изгубил се по някакъв там Млечен път.
Той много чел за нашата Земя,
за изворите бистри, за моретата.
За планините и красивите цветя,
за песните на птичките в небето.
Но най-голямата мечти на Бен
била приятели да си намери.
Избрал, разбира се, най- първо мен,
защото вдъхвам му ... доверие!
Звездите избледняха от небето,
Слънчо под пердето се промуши.
Погъделичка ме игриво по нослето
и тихо на ухото ми прошепна:
Е, хайде поспаланко, стига спа!
Разбрах, че снощи бил си много смел!
От Марс, от твоя нов другар,
от космоса препращам ти имейл:
„Приятелю, за гостоприемството благодаря!
И за приятелството, дадено ми снощи.
Щом станеш космонавт, у нас ела,
очаквам те със нетърпение на гости!“
Бен
Хайванин, хайванче*-
Според BG жаргон: животинка; твар; любимец; домашен любимец; машина, към която се изпитват по-нежни чувства...
© Даниела Виткова All rights reserved.
The work is a contestant:
Благодаря много, Иване, светли Коледни празници ти желая! 
