8 may 2011, 17:39

Приятели

  Poesía
683 0 4

Приятели

 

Нали уж бяхме верни приятели,

щяхме да си помагаме ние до гроб.

Но как станахте такива предатели

и на дружбата обърнахте гръб?

 

Не си ли спомняхте как си обещавахме,

че никога не ще се разделим,

как през трудностите преминавахме

като през стени от дим?

 

Всичко бе тъй по-лесно тогава.

Прекрасен бе животът през нашите очи.

Но всичко бързо потъна в забрава,

щом светът ни оплете в свойте лъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патрисия Параскевова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Поздрав!
  • Много много хубаво
  • Жалко е, че все по-често се случва да те предаде приятел...
  • Наистина това е едно произведение с много дълбок смисъл. За жалост аз лично съм се уверила в тези думи......

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...