Приятели
Нали уж бяхме верни приятели,
щяхме да си помагаме ние до гроб.
Но как станахте такива предатели
и на дружбата обърнахте гръб?
Не си ли спомняхте как си обещавахме,
че никога не ще се разделим,
как през трудностите преминавахме
като през стени от дим?
Всичко бе тъй по-лесно тогава.
Прекрасен бе животът през нашите очи.
Но всичко бързо потъна в забрава,
щом светът ни оплете в свойте лъжи.
© Патрисия Параскевова Todos los derechos reservados