8.05.2011 г., 17:39

Приятели

680 0 4

Приятели

 

Нали уж бяхме верни приятели,

щяхме да си помагаме ние до гроб.

Но как станахте такива предатели

и на дружбата обърнахте гръб?

 

Не си ли спомняхте как си обещавахме,

че никога не ще се разделим,

как през трудностите преминавахме

като през стени от дим?

 

Всичко бе тъй по-лесно тогава.

Прекрасен бе животът през нашите очи.

Но всичко бързо потъна в забрава,

щом светът ни оплете в свойте лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Патрисия Параскевова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Поздрав!
  • Много много хубаво
  • Жалко е, че все по-често се случва да те предаде приятел...
  • Наистина това е едно произведение с много дълбок смисъл. За жалост аз лично съм се уверила в тези думи......

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...