Приятели
Нали уж бяхме верни приятели,
щяхме да си помагаме ние до гроб.
Но как станахте такива предатели
и на дружбата обърнахте гръб?
Не си ли спомняхте как си обещавахме,
че никога не ще се разделим,
как през трудностите преминавахме
като през стени от дим?
Всичко бе тъй по-лесно тогава.
Прекрасен бе животът през нашите очи.
Но всичко бързо потъна в забрава,
щом светът ни оплете в свойте лъжи.
© Патрисия Параскевова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
