8 мая 2011 г., 17:39

Приятели

682 0 4

Приятели

 

Нали уж бяхме верни приятели,

щяхме да си помагаме ние до гроб.

Но как станахте такива предатели

и на дружбата обърнахте гръб?

 

Не си ли спомняхте как си обещавахме,

че никога не ще се разделим,

как през трудностите преминавахме

като през стени от дим?

 

Всичко бе тъй по-лесно тогава.

Прекрасен бе животът през нашите очи.

Но всичко бързо потъна в забрава,

щом светът ни оплете в свойте лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Патрисия Параскевова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!Поздрав!
  • Много много хубаво
  • Жалко е, че все по-често се случва да те предаде приятел...
  • Наистина това е едно произведение с много дълбок смисъл. За жалост аз лично съм се уверила в тези думи......

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...