13 nov 2014, 0:02

Приятели

  Poesía
852 0 0

На М.Ж.

 

Вървим по пътищата на живота,

преплитаме ръце, докосваме души

и с плаха нежност се протягаме

за близост зажаднели

от нерадостните дни.

 

Търсим топлата прегръдка,

дирим кротката утеха

сред приятели добри.

От кратки мигове на щастие

остават спомени, нали?

 

Всевечно е приятелството,

всевечна – обичта.

Когато е взаимна,

от нея няма

по-добра.

 

Остава без значение дали

сме близо, или сме далеч.

Когато сърцата се докосват,

разстоянията са мигове,

пробягани в копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...