13 nov 2014, 0:02

Приятели

  Poesía
856 0 0

На М.Ж.

 

Вървим по пътищата на живота,

преплитаме ръце, докосваме души

и с плаха нежност се протягаме

за близост зажаднели

от нерадостните дни.

 

Търсим топлата прегръдка,

дирим кротката утеха

сред приятели добри.

От кратки мигове на щастие

остават спомени, нали?

 

Всевечно е приятелството,

всевечна – обичта.

Когато е взаимна,

от нея няма

по-добра.

 

Остава без значение дали

сме близо, или сме далеч.

Когато сърцата се докосват,

разстоянията са мигове,

пробягани в копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...