13.11.2014 г., 0:02

Приятели

854 0 0

На М.Ж.

 

Вървим по пътищата на живота,

преплитаме ръце, докосваме души

и с плаха нежност се протягаме

за близост зажаднели

от нерадостните дни.

 

Търсим топлата прегръдка,

дирим кротката утеха

сред приятели добри.

От кратки мигове на щастие

остават спомени, нали?

 

Всевечно е приятелството,

всевечна – обичта.

Когато е взаимна,

от нея няма

по-добра.

 

Остава без значение дали

сме близо, или сме далеч.

Когато сърцата се докосват,

разстоянията са мигове,

пробягани в копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...