13.11.2014 г., 0:02

Приятели

848 0 0

На М.Ж.

 

Вървим по пътищата на живота,

преплитаме ръце, докосваме души

и с плаха нежност се протягаме

за близост зажаднели

от нерадостните дни.

 

Търсим топлата прегръдка,

дирим кротката утеха

сред приятели добри.

От кратки мигове на щастие

остават спомени, нали?

 

Всевечно е приятелството,

всевечна – обичта.

Когато е взаимна,

от нея няма

по-добра.

 

Остава без значение дали

сме близо, или сме далеч.

Когато сърцата се докосват,

разстоянията са мигове,

пробягани в копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...