13 нояб. 2014 г., 00:02

Приятели

850 0 0

На М.Ж.

 

Вървим по пътищата на живота,

преплитаме ръце, докосваме души

и с плаха нежност се протягаме

за близост зажаднели

от нерадостните дни.

 

Търсим топлата прегръдка,

дирим кротката утеха

сред приятели добри.

От кратки мигове на щастие

остават спомени, нали?

 

Всевечно е приятелството,

всевечна – обичта.

Когато е взаимна,

от нея няма

по-добра.

 

Остава без значение дали

сме близо, или сме далеч.

Когато сърцата се докосват,

разстоянията са мигове,

пробягани в копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...