19 feb 2021, 18:29

Приятели!

  Poesía » Civil
428 0 1

Приятели!

Те са като порцелан.

Оцелели

чашки от сервиза.

Прощаващи,

когато съм грешна! 

И са до мен, когато   

съм отчаяна,

и безутешна…

Стари.

Безценни!

Удържали на времето.

С които забравям

всички грижи

и бремето.

Пукнатите захвърлих.

Носели нещастие.

Освободих се

от всякакво пристрастие.

Днес не сме си длъжни!

Счупеното – счупено е!

Бог ми е свидетел…

Не помагат сълзи                

и посипване с пепел           

от предателската клада,

от изгубената вяра.

Приятели!

На чаша чай          

и на раздумка сладка.

Среща за кратко.

Капки във вечните чаши.

Благословени да сте!

Дважди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...