19 feb 2021, 18:29

Приятели!

  Poesía » Civil
427 0 1

Приятели!

Те са като порцелан.

Оцелели

чашки от сервиза.

Прощаващи,

когато съм грешна! 

И са до мен, когато   

съм отчаяна,

и безутешна…

Стари.

Безценни!

Удържали на времето.

С които забравям

всички грижи

и бремето.

Пукнатите захвърлих.

Носели нещастие.

Освободих се

от всякакво пристрастие.

Днес не сме си длъжни!

Счупеното – счупено е!

Бог ми е свидетел…

Не помагат сълзи                

и посипване с пепел           

от предателската клада,

от изгубената вяра.

Приятели!

На чаша чай          

и на раздумка сладка.

Среща за кратко.

Капки във вечните чаши.

Благословени да сте!

Дважди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...