19 февр. 2021 г., 18:29

Приятели!

433 0 1

Приятели!

Те са като порцелан.

Оцелели

чашки от сервиза.

Прощаващи,

когато съм грешна! 

И са до мен, когато   

съм отчаяна,

и безутешна…

Стари.

Безценни!

Удържали на времето.

С които забравям

всички грижи

и бремето.

Пукнатите захвърлих.

Носели нещастие.

Освободих се

от всякакво пристрастие.

Днес не сме си длъжни!

Счупеното – счупено е!

Бог ми е свидетел…

Не помагат сълзи                

и посипване с пепел           

от предателската клада,

от изгубената вяра.

Приятели!

На чаша чай          

и на раздумка сладка.

Среща за кратко.

Капки във вечните чаши.

Благословени да сте!

Дважди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....