19.02.2021 г., 18:29

Приятели!

431 0 1

Приятели!

Те са като порцелан.

Оцелели

чашки от сервиза.

Прощаващи,

когато съм грешна! 

И са до мен, когато   

съм отчаяна,

и безутешна…

Стари.

Безценни!

Удържали на времето.

С които забравям

всички грижи

и бремето.

Пукнатите захвърлих.

Носели нещастие.

Освободих се

от всякакво пристрастие.

Днес не сме си длъжни!

Счупеното – счупено е!

Бог ми е свидетел…

Не помагат сълзи                

и посипване с пепел           

от предателската клада,

от изгубената вяра.

Приятели!

На чаша чай          

и на раздумка сладка.

Среща за кратко.

Капки във вечните чаши.

Благословени да сте!

Дважди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...