H1rMi (Вили)
24 8
5 jul 2007, 15:10

Приятели 

  Poesía
1130 0 4

На приятелите


Падах, падах безтегловно,
търсех в нещо да се впия.
Всичко, всичко бе отровно,
тъгата - не можах да скрия.


И... паднах, стигнах дъното.
Срещнах хиляди лица.
Примирени, сякаш са в отвъдното,
без дори да са усетили смъртта.


Но дойдохте вие - моето спасение,
Взехте ме на своите крила.
Без капка укор или съжаление,
дадохте ми силата да излетя.


Аз вдигам тост за тази вярност
и нека спътник ни е радостта,
за да можем утре с нова ярост
да изтръгнем някого от пропастта.

© Вили Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??