Приятели
На приятелите
Падах, падах безтегловно,
търсех в нещо да се впия.
Всичко, всичко бе отровно,
тъгата - не можах да скрия.
И... паднах, стигнах дъното.
Срещнах хиляди лица.
Примирени, сякаш са в отвъдното,
без дори да са усетили смъртта.
Но дойдохте вие - моето спасение,
Взехте ме на своите крила.
Без капка укор или съжаление,
дадохте ми силата да излетя.
Аз вдигам тост за тази вярност
и нека спътник ни е радостта,
за да можем утре с нова ярост
да изтръгнем някого от пропастта.
© Вили All rights reserved.
радвам се че ви харесва 
