Вървим... и чакаме! Годините летят! И утре ще те видя за последно? Не искам... както и да е! Сега мълчат измъчените устни - онемели! Аз те прегръщам! Сълзите напират! И искрената ми любов към теб! И аз те пускам! Ти ще си отидеш? И ще остане споменът нелеп! Ти беше... истина! А аз пък бях море! Ний бяхме океан от истина и кът! И в тази истина! Там - в моето сърце, ти ще останеш винаги такъв! Мечтахме... заедно! И в нашите мечти споделяхме и радост, скръб и болка. Тъга... забравяхме! А в твоите очи бе лъч надежда, блянове... и спомен... Въздишам... в страх! Сега ще те изгубя? Така погубва се и моята душа! Спомени в прах! Така ли ще се случи? "НЕ, НЯМА!" - казваш ми - "НЕ Е ТАКА"! Ще тръгнеш... някъде! Ще минат много дни! Снимката моя зърваш уморено. Аз също... някога... ще видя твоя лик! И ще сме заедно отново - разделени! И тайни... пазени! И хиляди мечти... И мигове на радост споделена... И обич - нашата - приятелски лети с доверие и честност, и надежда... Вървим... и чакаме! Годините летят! И сякаш вчера се видяхме за последно! Не исках - както и да е! Не ще мълча! Щастлив съм аз, че ти си вечно В МЕНЕ! ОБИЧАМ ТЕ, ПРИЯТЕЛЮ!!
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor
Прекрасно е!