Вървим... и чакаме! Годините летят! И утре ще те видя за последно?
Не искам... както и да е! Сега мълчат измъчените устни - онемели!
Аз те прегръщам! Сълзите напират! И искрената ми любов към теб!
И аз те пускам! Ти ще си отидеш? И ще остане споменът нелеп!
Ти беше... истина! А аз пък бях море! Ний бяхме океан от истина и кът!
И в тази истина! Там - в моето сърце, ти ще останеш винаги такъв!
Мечтахме... заедно! И в нашите мечти споделяхме и радост, скръб и болка.
Тъга... забравяхме! А в твоите очи бе лъч надежда, блянове... и спомен...
Въздишам... в страх! Сега ще те изгубя? Така погубва се и моята душа!
Спомени в прах! Така ли ще се случи? "НЕ, НЯМА!" - казваш ми - "НЕ Е ТАКА"!
Ще тръгнеш... някъде! Ще минат много дни! Снимката моя зърваш уморено.
Аз също... някога... ще видя твоя лик! И ще сме заедно отново - разделени! ...