Вървим... и чакаме! Годините летят! И утре ще те видя за последно?
Не искам... както и да е! Сега мълчат измъчените устни - онемели!

Аз те прегръщам! Сълзите напират! И искрената ми любов към теб!
И аз те пускам! Ти ще си отидеш? И ще остане споменът нелеп!

Ти беше... истина! А аз пък бях море! Ний бяхме океан от истина и кът!
И в тази истина! Там - в моето сърце, ти ще останеш винаги такъв!

Мечтахме... заедно! И в нашите мечти споделяхме и радост, скръб и болка.
Тъга... забравяхме! А в твоите очи бе лъч надежда, блянове... и спомен...

Въздишам... в страх! Сега ще те изгубя? Така погубва се и моята душа!
Спомени в прах! Така ли ще се случи? "НЕ, НЯМА!" - казваш ми - "НЕ Е ТАКА"!

Ще тръгнеш... някъде! Ще минат много дни! Снимката моя зърваш уморено.
Аз също... някога... ще видя твоя лик! И ще сме заедно отново - разделени!

И тайни... пазени! И хиляди мечти... И мигове на радост споделена...
И обич - нашата - приятелски лети с доверие и честност, и надежда...

Вървим... и чакаме! Годините летят! И сякаш вчера се видяхме за последно!
Не исках - както и да е! Не ще мълча! Щастлив съм аз, че ти си вечно В МЕНЕ!

ОБИЧАМ ТЕ, ПРИЯТЕЛЮ!!