9 feb 2009, 19:24

Приятели добри

  Poesía » Otra
1.4K 0 5
         Приятели добри

Момичета малки и дами големи,
госпожици вчерашни и днешни госпожи.
Момичета влюбени, сърцати и нежни,
красиви момичета и момичета вечни.

Страхотно е да сте влюбени.
Да обичате лудо, като за последно.
Да страдате и да прощавате.
Да се раздавате мило и безрезервно.

Но когато бурята отмине
и на кипежа градусите падат.
Когато всичко е досада
и сами сте пред високата ограда.

Когато не трябва вече да грешите
и рухнала е сетната преграда.
Или когато просто ей така решите,
че другаде е вашата награда.

Тогава просто си тръгнете.
Бъдете откровени, не лъжете.
Обяснете ясно, обяснете просто.
Бъдете смели, истината му кажете.

И ако малко ви боли поне
за чувствата и нощите предишни.
Думичките за "приятели добри",
просто....просто са излишни.

Момичета малки, вчерашни и днешни.
Момичета влюбени, красиви и вечни.
Обещанието за "приятели добри",
просто....просто премълчете.

Януари 2009 г.
гр.Айтос

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...