1 may 2007, 10:47

ПРИЯТЕЛИ - ПРИЯТНА СВОБОДА!

  Poesía
991 0 13
Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.

Ще се простя със светлите мечти
които ме издигаха нагоре...
А болката която ми личи
ще я запазя за да бъде моя.

Назад не ще погледна ни за миг!
Врата ми се е схванал от въртене!
Дори душата ми си има тик
и закърнява дявол да я вземе!

Но паразитно няма да съм аз
в пространството на думи що създавах.
Желая да съм в профил, не в анфас,
но зеещите бездни не познавах!

Защо ли продължавам да говоря?
Това е!Всичко е трева.
А исках много да крещя отгоре
Приятели - приятна свобода...


Дали ще се преборя - Бог не знае!
Но дълго мислих и това реших!
Съдбата само аз си я чертая
Та аз единственно за себе си съм жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз не вярвах в приятелството,а сега имам приятели на,които се радвам.Затова не тъгувай,животът е пред теб
  • Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни.А този ,който се самоубива чрез психиката си е пристъпник,който сам се заключва в затвор.Сам той може да реши кога ще чувства свободата...
    Страхотен стих!
  • А не...не си жив единствено за себе си.Жив си за всички нас, които обичаме да те четем!
    Ти си свободолюбив и искрен човек!
    Поздравления Вал за стиха!
    А за теб прегръдка!
  • Има ли надежда, ти ще оцелееш! Има ли болка значи си жив! Докосна ме...отново!
  • Прекрасен стих...Много докосва,много изразява!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...