1 may 2007, 10:47

ПРИЯТЕЛИ - ПРИЯТНА СВОБОДА!

Poesía

995 0 13

Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.

Ще се простя със светлите мечти
които ме издигаха нагоре...
А болката която ми личи
ще я запазя за да бъде моя.

Назад не ще погледна ни за миг!
Врата ми се е схванал от въртене!
Дори душата ми си има тик
и закърнява дявол да я вземе!

Но паразитно няма да съм аз
в пространството на думи що създавах.
Желая да съм в профил, не в анфас,
но зеещите бездни не познавах!

Защо ли продължавам да говоря?
Това е!Всичко е трева.
А исках много да крещя отгоре
Приятели - приятна свобода...

Дали ще се преборя - Бог не знае!
Но дълго мислих и това реших!
Съдбата само аз си я чертая
Та аз единственно за себе си съм жив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

зигзаг (Стефан Станчев)

И аз не вярвах в приятелството,а сега имам приятели на,които се радвам.Затова не тъгувай,животът е пред теб

2007-11-25T13:20:46+02:00
wild^eyes (Мариела Николова)

Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни.А този ,който се самоубива чрез психиката си е пристъпник,който сам се заключва в затвор.Сам той може да реши кога ще чувства свободата...
Страхотен стих!

2007-06-04T22:59:45+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

А не...не си жив единствено за себе си.Жив си за всички нас, които обичаме да те четем!
Ти си свободолюбив и искрен човек!
Поздравления Вал за стиха!
А за теб прегръдка!

2007-05-04T16:05:28+03:00
lea (Лилия)

Има ли надежда, ти ще оцелееш! Има ли болка значи си жив! Докосна ме...отново!

2007-05-02T00:41:58+03:00
BateNiki (Николай Илиев)

Прекрасен стих...Много докосва,много изразява!

2007-05-01T23:27:03+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0