ПРИЯТЕЛИ - ПРИЯТНА СВОБОДА!
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти
които ме издигаха нагоре...
А болката която ми личи
ще я запазя за да бъде моя.
Назад не ще погледна ни за миг!
Врата ми се е схванал от въртене!
Дори душата ми си има тик
и закърнява дявол да я вземе!
Но паразитно няма да съм аз
в пространството на думи що създавах.
Желая да съм в профил, не в анфас,
но зеещите бездни не познавах!
Защо ли продължавам да говоря?
Това е!Всичко е трева.
А исках много да крещя отгоре
Приятели - приятна свобода...
Дали ще се преборя - Бог не знае!
Но дълго мислих и това реших!
Съдбата само аз си я чертая
Та аз единственно за себе си съм жив!
© Валентин Йорданов All rights reserved.