Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти
които ме издигаха нагоре...
А болката която ми личи
ще я запазя за да бъде моя.
Назад не ще погледна ни за миг!
Врата ми се е схванал от въртене!
Дори душата ми си има тик
и закърнява дявол да я вземе! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.