1.05.2007 г., 10:47

ПРИЯТЕЛИ - ПРИЯТНА СВОБОДА!

990 0 13
Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.

Ще се простя със светлите мечти
които ме издигаха нагоре...
А болката която ми личи
ще я запазя за да бъде моя.

Назад не ще погледна ни за миг!
Врата ми се е схванал от въртене!
Дори душата ми си има тик
и закърнява дявол да я вземе!

Но паразитно няма да съм аз
в пространството на думи що създавах.
Желая да съм в профил, не в анфас,
но зеещите бездни не познавах!

Защо ли продължавам да говоря?
Това е!Всичко е трева.
А исках много да крещя отгоре
Приятели - приятна свобода...


Дали ще се преборя - Бог не знае!
Но дълго мислих и това реших!
Съдбата само аз си я чертая
Та аз единственно за себе си съм жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз не вярвах в приятелството,а сега имам приятели на,които се радвам.Затова не тъгувай,животът е пред теб
  • Всичко,което не ни убива,ни прави по-силни.А този ,който се самоубива чрез психиката си е пристъпник,който сам се заключва в затвор.Сам той може да реши кога ще чувства свободата...
    Страхотен стих!
  • А не...не си жив единствено за себе си.Жив си за всички нас, които обичаме да те четем!
    Ти си свободолюбив и искрен човек!
    Поздравления Вал за стиха!
    А за теб прегръдка!
  • Има ли надежда, ти ще оцелееш! Има ли болка значи си жив! Докосна ме...отново!
  • Прекрасен стих...Много докосва,много изразява!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...