25 dic 2015, 16:54

Приятелка

  Poesía » Otra
1.5K 1 4



На Татяна



От години дълги познаваме се с нея,

Но разстоянието пусто все ни дели.

Очите й видя ли – благоговея,

И понеделниците стават празнични дни.

 

Не помня веднъж да не е била

Моя радост и утеха в празни дни.

Ти, Моя приятелска ръка,

И любов...за каменни души.

 

С усмивка грейнала, красива,

И с пет кратки, но смислени слова.

Такава си – даже мъничко ранима,

И си приличаме по всичкото това!

 

Приятелко, достойна и добра,

Далеч си, но не и за сърцето!

И през километри проклети пак избра,

Сълзите ми да триеш от лицето.

 

И тук е редно да Благодаря –

За твойта прямота и честност.

Стих един да ти посветя :

„Ти си тук...и си реалност!“.

 

За всички Коледи пожелавам си едно –

Да прекарам с теб поне едничка!

Че щом си тук във добро и зло,

Щастлива съм, Моя Светлиничка!


 

Посветено на Татяна Йорданова - момичето с голямото сърце и чистата душа! Благодарността ми е безкрайна...Обичам те, приятелко!

 

Нека Коледата отвори сърцата ни за повече доброта! Весели празници на всички! :)


18.12.2015г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© l.panterrra Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарности, Митко, за думите!
  • Много искрено , направи ми впечатление и начина на поднасяне на подаръка,на стихотворението . Много много топло , пример за истинско приятелство
  • Благодаря ви! Весели празници и на вас! Бъдете благословени!
  • Хубаво е, че все още има такива честни и добри създания. Поздрави Зори и весели празници!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...