На Татяна
От години дълги познаваме се с нея,
Но разстоянието пусто все ни дели.
Очите й видя ли – благоговея,
И понеделниците стават празнични дни.
Не помня веднъж да не е била
Моя радост и утеха в празни дни.
Ти, Моя приятелска ръка,
И любов...за каменни души.
С усмивка грейнала, красива,
И с пет кратки, но смислени слова.
Такава си – даже мъничко ранима, ...