Приятелка
На Татяна
От години дълги познаваме се с нея,
Но разстоянието пусто все ни дели.
Очите й видя ли – благоговея,
И понеделниците стават празнични дни.
Не помня веднъж да не е била
Моя радост и утеха в празни дни.
Ти, Моя приятелска ръка,
И любов...за каменни души.
С усмивка грейнала, красива,
И с пет кратки, но смислени слова.
Такава си – даже мъничко ранима,
И си приличаме по всичкото това!
Приятелко, достойна и добра,
Далеч си, но не и за сърцето!
И през километри проклети пак избра,
Сълзите ми да триеш от лицето.
И тук е редно да Благодаря –
За твойта прямота и честност.
Стих един да ти посветя :
„Ти си тук...и си реалност!“.
За всички Коледи пожелавам си едно –
Да прекарам с теб поне едничка!
Че щом си тук във добро и зло,
Щастлива съм, Моя Светлиничка!
Посветено на Татяна Йорданова - момичето с голямото сърце и чистата душа! Благодарността ми е безкрайна...Обичам те, приятелко!
Нека Коледата отвори сърцата ни за повече доброта! Весели празници на всички! :)
18.12.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© l.panterrra Всички права запазени
