24 may 2006, 11:35

Приятелката ми е червена сигнална болка

  Poesía
770 0 3
Приятелката ми е червена сигнална болка
Винаги когато ме целува
Когато в топлото си легнем
Всеки другия сънува:
Че кара влак
Дъждът намокрил релсите
Ръждясали в очите на светулките
Пътуващи...

Двоен метален шев
Пресича мнoгoъгълни полета
И пази от гарвани семето

Ами ако слънчогледите ослепеят
Когато са готови да го дадат?
Ако ги убият преди това?

Малък слънчоглед-родилка:
"Убий ме преди да започнеш да кървиш"
И засрамено обръща гръб на слънцето

После се събуждам
Капчици хормони опръскали слабините ми
Но нея я няма до мен за да ме прегърне
А само бележка:
"Прости ми че всеки ден убивам себе си"
И:
"Някой ден ще се върна"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...