May 24, 2006, 11:35 AM

Приятелката ми е червена сигнална болка

  Poetry
769 0 3
Приятелката ми е червена сигнална болка
Винаги когато ме целува
Когато в топлото си легнем
Всеки другия сънува:
Че кара влак
Дъждът намокрил релсите
Ръждясали в очите на светулките
Пътуващи...

Двоен метален шев
Пресича мнoгoъгълни полета
И пази от гарвани семето

Ами ако слънчогледите ослепеят
Когато са готови да го дадат?
Ако ги убият преди това?

Малък слънчоглед-родилка:
"Убий ме преди да започнеш да кървиш"
И засрамено обръща гръб на слънцето

После се събуждам
Капчици хормони опръскали слабините ми
Но нея я няма до мен за да ме прегърне
А само бележка:
"Прости ми че всеки ден убивам себе си"
И:
"Някой ден ще се върна"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...