25 ago 2009, 19:57

Приятелки

  Poesía » Civil
687 0 3

Ние сме безкрайно волни,

влюбени и непокорни,

може би декор в пейзажа,

не дъгите на паважа.

 

Но умеем да пресмятаме,

улиците да премятаме,

в песен лека на забравата,

за Ямайка и за хората.

 

Разговорите - дават музите,

чашките - сълзи по бузите,

цветовете по полянката

дават повод на седянката.

 

Знаем, че не си приличаме,

сутрин мразим се, вечер - обичаме,

но накуп, дори за кратко,

винаги е много сладко.

 

19.08.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...