Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме,
улиците да премятаме,
в песен лека на забравата,
за Ямайка и за хората.
Разговорите - дават музите,
чашките - сълзи по бузите,
цветовете по полянката
дават повод на седянката.
Знаем, че не си приличаме,
сутрин мразим се, вечер - обичаме,
но накуп, дори за кратко,
винаги е много сладко.
19.08.2009г.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados