Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме,
улиците да премятаме,
в песен лека на забравата,
за Ямайка и за хората.
Разговорите - дават музите,
чашките - сълзи по бузите,
цветовете по полянката
дават повод на седянката.
Знаем, че не си приличаме,
сутрин мразим се, вечер - обичаме,
но накуп, дори за кратко,
винаги е много сладко.
19.08.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
