25 авг. 2009 г., 19:57

Приятелки

690 0 3

Ние сме безкрайно волни,

влюбени и непокорни,

може би декор в пейзажа,

не дъгите на паважа.

 

Но умеем да пресмятаме,

улиците да премятаме,

в песен лека на забравата,

за Ямайка и за хората.

 

Разговорите - дават музите,

чашките - сълзи по бузите,

цветовете по полянката

дават повод на седянката.

 

Знаем, че не си приличаме,

сутрин мразим се, вечер - обичаме,

но накуп, дори за кратко,

винаги е много сладко.

 

19.08.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...