25 авг. 2009 г., 19:57

Приятелки

694 0 3

Ние сме безкрайно волни,

влюбени и непокорни,

може би декор в пейзажа,

не дъгите на паважа.

 

Но умеем да пресмятаме,

улиците да премятаме,

в песен лека на забравата,

за Ямайка и за хората.

 

Разговорите - дават музите,

чашките - сълзи по бузите,

цветовете по полянката

дават повод на седянката.

 

Знаем, че не си приличаме,

сутрин мразим се, вечер - обичаме,

но накуп, дори за кратко,

винаги е много сладко.

 

19.08.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...