25.08.2009 г., 19:57

Приятелки

689 0 3

Ние сме безкрайно волни,

влюбени и непокорни,

може би декор в пейзажа,

не дъгите на паважа.

 

Но умеем да пресмятаме,

улиците да премятаме,

в песен лека на забравата,

за Ямайка и за хората.

 

Разговорите - дават музите,

чашките - сълзи по бузите,

цветовете по полянката

дават повод на седянката.

 

Знаем, че не си приличаме,

сутрин мразим се, вечер - обичаме,

но накуп, дори за кратко,

винаги е много сладко.

 

19.08.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...