Звъни ми телефонът, вдигам с лекота.

Оттатък чувам: „Случи се беда!”

Няма да те има вече, няма да си с нас сега.

Смъртта дошла и те е отвела далеч от нашия живот,

отвела те в Рая, по неволя, така е писано било.

Звъни се на вратата, отварям със охота

и, както винаги, очаквам ти да си това.

През всеки миг и всеки час, очаквах ти да си с нас,

Както винаги сме били -

Ти, Поля, Нести, Сестра ти и Аз.

Приятелко любима, не ще се върнеш ти,

Колко време мина, а много ни боли.

Живеем всеки ден със спомена за теб,

обичаме те, мила, но всичко е наред.

Смъртта дойде и те отведе далеч от нас сега,

но никога не ще те вземе далеч от нашите сърца.