Звъни ми телефонът, вдигам с лекота.
Оттатък чувам: „Случи се беда!”
Няма да те има вече, няма да си с нас сега.
Смъртта дошла и те е отвела далеч от нашия живот,
отвела те в Рая, по неволя, така е писано било.
Звъни се на вратата, отварям със охота
и, както винаги, очаквам ти да си това.
През всеки миг и всеки час, очаквах ти да си с нас,
Както винаги сме били -
Ти, Поля, Нести, Сестра ти и Аз.
Приятелко любима, не ще се върнеш ти,
Колко време мина, а много ни боли. ...