Jun 20, 2009, 4:29 PM

Приятелко любима

  Poetry » Other
933 0 0

Звъни ми телефонът, вдигам с лекота.

Оттатък чувам: „Случи се беда!”

Няма да те има вече, няма да си с нас сега.

Смъртта дошла и те е отвела далеч от нашия живот,

отвела те в Рая, по неволя, така е писано било.

Звъни се на вратата, отварям със охота

и, както винаги, очаквам ти да си това.

През всеки миг и всеки час, очаквах ти да си с нас,

Както винаги сме били -

Ти, Поля, Нести, Сестра ти и Аз.

 

Приятелко любима, не ще се върнеш ти,

Колко време мина, а много ни боли.

Живеем всеки ден със спомена за теб,

обичаме те, мила, но всичко е наред.

Смъртта дойде и те отведе далеч от нас сега,

но никога не ще те вземе далеч от нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Дачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...