8 ene 2010, 11:45

Приятелско

  Poesía » Otra
949 0 10

Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?

Кое е сън, кое е явното?
Кое – заветната черта,
която половù отсамното
от ледената чернота?

Или: от болката утехата?
Или: от ехото гласа?
Човече, ето ме! И ето те!
Две половини на света.

Две половини. Но не цялото!
И на раздела между тях,
седим. И докато сме тук
и краят сме си, и началото,
един за друг, един за друг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • радост и щастие е...човек да бъде до теб,
    един до друг...
  • И докато седим да му ударим по две "половинки" червено!Наздраве!!!
  • "и краят сме си, и началото,
    един за друг, един за друг..."

    !!!
  • Без думи съм... Приятелстовото...Близка тема, много-много близка на душата ми.
  • Не винаги е явна чертата, разделяща двете половини на цялото.
    Но е явно и цялостно удоволствието от стиха ти!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...