8 янв. 2010 г., 11:45

Приятелско

Поэзия » Другая

952 0 10

Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?

Кое е сън, кое е явното?
Кое – заветната черта,
която половù отсамното
от ледената чернота?

Или: от болката утехата?
Или: от ехото гласа?
Човече, ето ме! И ето те!
Две половини на света.

Две половини. Но не цялото!
И на раздела между тях,
седим. И докато сме тук
и краят сме си, и началото,
един за друг, един за друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

радост и щастие е...човек да бъде до теб,
един до друг...

2010-01-11T12:47:41+02:00
mihri61 (Милко Христов)

И докато седим да му ударим по две "половинки" червено!Наздраве!!!

2010-01-08T23:07:57+02:00
despod (Гергана)

"и краят сме си, и началото,
един за друг, един за друг..."

!!!

2010-01-08T19:59:12+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Без думи съм... Приятелстовото...Близка тема, много-много близка на душата ми.

2010-01-08T17:08:14+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Не винаги е явна чертата, разделяща двете половини на цялото.
Но е явно и цялостно удоволствието от стиха ти!
Поздрав!

2010-01-08T13:48:55+02:00