8.01.2010 г., 11:45 ч.

Приятелско 

  Поезия » Друга
758 0 10

Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?

Кое е сън, кое е явното?
Кое – заветната черта,
която половù отсамното
от ледената чернота?

Или: от болката утехата?
Или: от ехото гласа?
Човече, ето ме! И ето те!
Две половини на света.

Две половини. Но не цялото!
И на раздела между тях,
седим. И докато сме тук
и краят сме си, и началото,
един за друг, един за друг...

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • радост и щастие е...човек да бъде до теб,
    един до друг...
  • И докато седим да му ударим по две "половинки" червено!Наздраве!!!
  • "и краят сме си, и началото,
    един за друг, един за друг..."

    !!!
  • Без думи съм... Приятелстовото...Близка тема, много-много близка на душата ми.
  • Не винаги е явна чертата, разделяща двете половини на цялото.
    Но е явно и цялостно удоволствието от стиха ти!
    Поздрав!
  • "Човече, ето ме! И ето те!
    Две половини на света."

    Светлина по пътя ти, Райсън! И много половини! Една от тях - и аз, приятелю!
  • Само един за друг....!
  • Ех, че е хубаво, Райсън!
    Един за друг, един за друг!
    Толкова проста философия, а защо е толкова трудно да я постигнем, защо?
    Радвам се, че има такива като теб и като нашите общи приятели, които гледат на света през твоята призма
  • Истината е винаги по средата, Райчо!
    Затова трябва Две половини!
    Поздрави!
  • Разкошно си го изпял, Маестро!
    Двете половинки на едно Светло Начало...
    Здравей!!!
Предложения
: ??:??