19 may 2013, 19:24

Приятелско послание

  Poesía
1.5K 0 2

Днес сърцето ми като цвете се разтвори,

цъфнало в студа на премръзналата ми душа,

и на твойте мисли реши то да отговори

и да потърси малко топлина.

 

Днес душата ми  с надежда се изпълни,

с надеждата за по-красиви дни,

и слънце я погали, със любов дари я

и от сън дълбок и вечен то я спаси.

 

За себе си аз много осъзнах,

но пък за теб, че жертвата си заслужава.

Не ни е писано било, последно аз разбрах,

но че и ти си част от мене не забравяй,

тя таз' любов завинаги остава.

 

Желая ти аз най-доброто само,

да бъдеш винаги усмихнат и щастлив.

И ако мъничко поне ме споменаваш,

животът ми и той ще бъде по-красив.

 

А аз за тебе вечно тук ще бъда,

като приятел съм готова да те чуя.

А ти като звезда във мрачното небе,

ще озаряваш вечно моето сърце, където и да си.

 

Благодаря ти!

 

Н. Д.

19 Май 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....