Днес сърцето ми като цвете се разтвори,
цъфнало в студа на премръзналата ми душа,
и на твойте мисли реши то да отговори
и да потърси малко топлина.
Днес душата ми с надежда се изпълни,
с надеждата за по-красиви дни,
и слънце я погали, със любов дари я
и от сън дълбок и вечен то я спаси.
За себе си аз много осъзнах,
но пък за теб, че жертвата си заслужава.
Не ни е писано било, последно аз разбрах,
но че и ти си част от мене не забравяй,
тя таз' любов завинаги остава.
Желая ти аз най-доброто само,
да бъдеш винаги усмихнат и щастлив.
И ако мъничко поне ме споменаваш,
животът ми и той ще бъде по-красив.
А аз за тебе вечно тук ще бъда,
като приятел съм готова да те чуя.
А ти като звезда във мрачното небе,
ще озаряваш вечно моето сърце, където и да си.
Благодаря ти!
Н. Д.
19 Май 2013
© Надя Даскалова Все права защищены