Днес сърцето ми като цвете се разтвори,

цъфнало в студа на премръзналата ми душа,

и на твойте мисли реши то да отговори

и да потърси малко топлина.

Днес душата ми  с надежда се изпълни,

с надеждата за по-красиви дни,

и слънце я погали, със любов дари я

и от сън дълбок и вечен то я спаси.

За себе си аз много осъзнах,

но пък за теб, че жертвата си заслужава.

Не ни е писано било, последно аз разбрах,

но че и ти си част от мене не забравяй,

тя таз' любов завинаги остава.

Желая ти аз най-доброто само,

да бъдеш винаги усмихнат и щастлив.

И ако мъничко поне ме споменаваш,

животът ми и той ще бъде по-красив.

А аз за тебе вечно тук ще бъда,

като приятел съм готова да те чуя.

А ти като звезда във мрачното небе,

ще озаряваш вечно моето сърце, където и да си.

Благодаря ти!

Н. Д.

19 Май 2013