6 jun 2009, 10:58

Приятелство

  Poesía
831 0 1

Със тебе всеки миг е многоцветен

и спира моя дъх отново,

щом с усмивка ме дариш.

И ето, аз отново съм готова

да бдя над теб, когато спиш,

да отброявам твоите дихания,

да гледам как ще разцъфтиш,

щом очи отвориш ти

и вдъхнеш моето ухание.

Устните ти мързеливо

ще помръднат, шепнейки: “Здравей”

и този шепот ще събуди в мен

и щастие, и отчаяние,

и ще плача и ще се смея,

и ще се гледаме в мълчание.

А в сърцето ми ще пеят скърцащо

безброй заключени врати.

За любовта ми пътят е прекъснат

и само тъжен вятър вей

в душата ми,

а устните шептят:

“Здравей, приятелю, здравей”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...