6 jun 2009, 10:58

Приятелство

  Poesía
826 0 1

Със тебе всеки миг е многоцветен

и спира моя дъх отново,

щом с усмивка ме дариш.

И ето, аз отново съм готова

да бдя над теб, когато спиш,

да отброявам твоите дихания,

да гледам как ще разцъфтиш,

щом очи отвориш ти

и вдъхнеш моето ухание.

Устните ти мързеливо

ще помръднат, шепнейки: “Здравей”

и този шепот ще събуди в мен

и щастие, и отчаяние,

и ще плача и ще се смея,

и ще се гледаме в мълчание.

А в сърцето ми ще пеят скърцащо

безброй заключени врати.

За любовта ми пътят е прекъснат

и само тъжен вятър вей

в душата ми,

а устните шептят:

“Здравей, приятелю, здравей”.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....