Jun 6, 2009, 10:58 AM

Приятелство

  Poetry
827 0 1

Със тебе всеки миг е многоцветен

и спира моя дъх отново,

щом с усмивка ме дариш.

И ето, аз отново съм готова

да бдя над теб, когато спиш,

да отброявам твоите дихания,

да гледам как ще разцъфтиш,

щом очи отвориш ти

и вдъхнеш моето ухание.

Устните ти мързеливо

ще помръднат, шепнейки: “Здравей”

и този шепот ще събуди в мен

и щастие, и отчаяние,

и ще плача и ще се смея,

и ще се гледаме в мълчание.

А в сърцето ми ще пеят скърцащо

безброй заключени врати.

За любовта ми пътят е прекъснат

и само тъжен вятър вей

в душата ми,

а устните шептят:

“Здравей, приятелю, здравей”.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...