6 июн. 2009 г., 10:58

Приятелство

830 0 1

Със тебе всеки миг е многоцветен

и спира моя дъх отново,

щом с усмивка ме дариш.

И ето, аз отново съм готова

да бдя над теб, когато спиш,

да отброявам твоите дихания,

да гледам как ще разцъфтиш,

щом очи отвориш ти

и вдъхнеш моето ухание.

Устните ти мързеливо

ще помръднат, шепнейки: “Здравей”

и този шепот ще събуди в мен

и щастие, и отчаяние,

и ще плача и ще се смея,

и ще се гледаме в мълчание.

А в сърцето ми ще пеят скърцащо

безброй заключени врати.

За любовта ми пътят е прекъснат

и само тъжен вятър вей

в душата ми,

а устните шептят:

“Здравей, приятелю, здравей”.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...