20 jun 2013, 7:49

Приятелство 

  Poesía » Otra
411 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,

намираш ти отново моите очи.

Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,

дочувам твоя глас как прелестно ехти.

От хиляди звезди една си ти, неповторима.

Изгряваща тъй ярко в небесата.

Приятелка добра, незабравима.

Изпълваща деня, нощта, душата! :)

© Елис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??